Правенето на вино е занаят с дълбоки традиции в Еленския край.
Във всяка къща имало специални помещения за ферментиране и отлежаване на виното.
Поради местоположенитето на населеното място – на самия проход и на около три дни път от престолния град Велико Търново, навсякъде в селото е имало гостилници и ханове, за настаняване и отдих на пътници. Те били посрещани с направено от домакините вино и специалните мезета – еленски бут и рибица…
Производството на вино е бил основен поминък на Еленските чорбаджии по време на турското робство и през Възраждането. Те отглеждали гроздето на около 30 км от Елена, след това правели вино, разменяли го с Котленските чорбаджии за вълна, от която произвеждали шаяк за турската армия.
Изба Марян кръстихме на село Марян, там където с много любов и отдаденост правим нашите малки серии бутикови вина, а необикновената история на селото е свързана с легендата за красивата дъщеря на Цар Иван Александър и сестра на Цар Иван Шишман – последният Български владетел.
Кера Тамара била известна със своята хубост и благочестивост, както и с обичта на царя към нея. Именно затова султан Мурад І поискал да му бъде дадена тя за жена в знак на примирие между двамата владетели.
Царят дълго отлагал тежкото решение, но накрая през 1378 г. Кера Тамара, която била наричана Мара, била принудена да замине при султана. Дълго се прощавала тя с любимите си места. Там, където стояла и плакала, от сълзите й поникнали лози и дали невероятно грозде.
Царкинята пътувала с група приближени и охрана, и пътят им минал през едно малко село в полите на Стара планина, където спрели да нощуват. Този манастир бил „Преображение на Св.Богородица“, и царкинята никак не бързала да тръгне от това място.
Когато все пак си тръгнала, оставила дарове и помолила : „Нека селото вземе моето име. Няма да я има вече Хубава Мара, друга ще бъда.“ От тогава селото се казва Марян, на името на една хубава и смела българка.
След като пристигнала при султан Мурад, тя отказала да смени вярата си и била заточена в далечни земи в днешна Македония.